Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ука
укажа
указ
указание
указател
указателен
указвам
указване
укахъря
укахърявам
уклон
уклончив
уклончиво
уклончивост
уклоня се
уклонявам се
уклоняване
укор
укорен
укореня
укоренявам се
укореняване
укоризнен
укоризнено
укорителен
укорително
укорно
укоря
укорявам
укоряване
украинец
украинка
украински
украса
украся
украсявам
украсяване
украшавам
украшаване
украшение
укрепвам
укрепване
укрепен
укрепителен
укрепление
укрепна
укрепнал
укрепя
укрепя се
укрепявам
укрепявам се
укрепяване
укривам
укриване
укривател
укривателка
укривателство
укрия
укротител
укротителка
укротя
укротя се
укротявам
укротявам се
укротяване

укрèпвам1, -аш, несв.; укрèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам як, крепък; засилвам се, заякчавам се. Той беше твърде слаб още, но чувствуваше, че укрепва всеки ден. Г. Райчев. В средата на политическите затворници те бързо укрепнаха и заякнаха духом, възмъжаха. Г. Караславов.

укрèпвам2, -аш, несв.; укрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-крепко, по-яко; затвърдявам, уякчавам. Бодрост и възторг / укрепват и подтикват стъпките ни мудни, / а в жилите пробягва неизпитан ток. Багряна. Твоите думи укрепиха вярата ми. О. Василев. Сънят укрепва организма. Укрепвам дисциплината. 2. Правя нещо да стане по-здраво, по-яко; укрепявам. До зидовете, които укрепваха наклона, за да не се рони почвата, растяха градински чай и къпини. Дим. Димов. Укрепвам минна галерия. укрепвам се, укрепя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.