Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ука
укажа
указ
указание
указател
указателен
указвам
указване
укахъря
укахърявам
уклон
уклончив
уклончиво
уклончивост
уклоня се
уклонявам се
уклоняване
укор
укорен
укореня
укоренявам се
укореняване
укоризнен
укоризнено
укорителен
укорително
укорно
укоря
укорявам
укоряване
украинец
украинка
украински
украса
украся
украсявам
украсяване
украшавам
украшаване
украшение
укрепвам
укрепване
укрепен
укрепителен
укрепление
укрепна
укрепнал
укрепя
укрепя се
укрепявам
укрепявам се
укрепяване
укривам
укриване
укривател
укривателка
укривателство
укрия
укротител
укротителка
укротя
укротя се
укротявам
укротявам се
укротяване

у̀каз м. 1. Акт на Председателството на Народното събрание, който създава правни норми за нещо или права и задължения на отделни лица. Указите на Президиума на Народното събрание се подписват от председателя и секретаря му. Конст., чл. 36. Указ за изменение и допълнение на закона за народната просвета. Указ за награждаване със звания и ордени. Указ за лишаване от българско поданство. 2. Акт на държавен глава по управлението на държава. Скоро след подписването на указа за изборите князът напусна София. Вазов. В тази минута царят подписва указа и той е вече министър. Ст. Костов. Указ на царя за назначаване на съдии.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.