Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ука
укажа
указ
указание
указател
указателен
указвам
указване
укахъря
укахърявам
уклон
уклончив
уклончиво
уклончивост
уклоня се
уклонявам се
уклоняване
укор
укорен
укореня
укоренявам се
укореняване
укоризнен
укоризнено
укорителен
укорително
укорно
укоря
укорявам
укоряване
украинец
украинка
украински
украса
украся
украсявам
украсяване
украшавам
украшаване
украшение
укрепвам
укрепване
укрепен
укрепителен
укрепление
укрепна
укрепнал
укрепя
укрепя се
укрепявам
укрепявам се
укрепяване
укривам
укриване
укривател
укривателка
укривателство
укрия
укротител
укротителка
укротя
укротя се
укротявам
укротявам се
укротяване

указàние, мн. -я, ср. Книж. 1. Посочване, сведение. Професор М. проверяваше по указанията на барометъра си височината на Мусала. Вазов. След това става нерешително и тръгва по указанието на госпожата към съседната стая. Ал. Константинов. Даде подробни указания за улицата, кооперацията, етажа, името на собственика. Г. Караславов. 2. Съвет, наставление как да се постъпи. При раздаване ролите да се обърне внимание на няколко указания в края на книгата. Вазов. Сами отказа да дойде и само ѝ даде подробни указания — как да почиства раната, как да я дезинфекцирва и превързва. Дим. Ангелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.