указàние, мн. -я, ср. Книж. 1. Посочване, сведение. Професор М. проверяваше по указанията на барометъра си височината на Мусала. Вазов. След това става нерешително и тръгва по указанието на госпожата към съседната стая. Ал. Константинов. Даде подробни указания за улицата, кооперацията, етажа, името на собственика. Г. Караславов. 2. Съвет, наставление как да се постъпи. При раздаване ролите да се обърне внимание на няколко указания в края на книгата. Вазов. Сами отказа да дойде и само ѝ даде подробни указания — как да почиства раната, как да я дезинфекцирва и превързва. Дим. Ангелов.
|