|
укахъря̀вам, -аш, несв.; укахъря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя да стане някой кахърен; опечалявам. укахърявам се, укахъря се страд. и непрех. Ако не дойдеше той на кладенеца, тя щеше да се укахъри и да бъде целия ден умислена и невесела. Влайков.
|