|
у̀кор м. Недоволство, неодобрение, негодувание или обвинение спрямо някого, изразено чрез думи, тон или поглед; натякване, порицание, упрек. Их, бай Петре, като че не ме познаваш — обади се с укор непознатият. Йовков. Тя ме погледна с укор и злоба. Елин Пелин. Е, хайде сега пък и сълзи — каза и той с нежен укор. Дим. Ангелов.
|