|
у̀корен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който заслужава укор. Укорно поведение. 2. Който съдържа укор. Ти пи най-много, като улав! — чу се укорен глас. Дим. Талев. Стана ясно, че е извършила ужасна грешка. Тя не желаеше да срещне укорния поглед на баща си. Л. Стоянов. Укорни думи. Укорен тон. □ Укорно поведение (остар.) — оценка за лошо поведение на ученик.
|