|
украся̀вам, -аш, несв.; украся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Придавам красив, приятен вид на някого или на нещо; разхубавявам, кича. Само една картина украсяваше стаята. Вазов. С цветята украсяваше масите на гостилницата. Йовков. 2. Прен. Като измислям, прибавям, правя да стане интересно, занимателно (за разказ, история и под.). Йорги знаеше, че неговите истории се харесват, та бързаше да ги украсява с множество дребна измислици. Д. Немиров. Да не помисли някой от вас, че аз преувеличавам, че нарочно украсявам разказа си, за да окарикатуря бай Ганьо, ще кажа, че, напротив, аз пропущам някои работи. Ал. Константинов. Украсява речта си с поетични фрази. украсявам се, украся се страд. Няколко дни по ред една забавна и весела работа беше да се уреждат и украсяват землянките. Йовков.
|