укрепèн, -а, -о, 1. Прич. мин. страд. от укрепя. 2. Като прил. Който е снабден с укрепления, със съоръжения за отбрана. Белово е било едно от укрепените места. Вазов. Няколко километра оттатък укрепената позиция е Кубадин. Йовков. Укрепен пункт.