укреплèние, мн. -я, ср. Воен. Място, снабдено с отбранителни съоръжения. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите и най-горе, като корубите на исполински костенурки, се извиваха куполите на крепостните оръдия. Йовков.
|