|
укрѝвам, -аш, несв.; укрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. укрѝт, св., прех. 1. Слагам нещо или някого на тайно място, за да не бъде намерен, открит; скривам. Къньо, както и по-рано, укриваше нелегалните материали. А. Гуляшки. 2. Давам тайно убежище на лице, преследвано от властта; прикривам. Милке, гони ме потеря, можеш ли ме укри? Вазов. Избягал от казармата. Там имало арести и един войник бил убит; укрива го мой другар. Хар. Русев. 3. Прен. Не изказвам нещо, което зная, което тая в себе си. Кроят нещо, а аз все по стъпките им. Като разбраха, че от мене няма да укрият, извикаха ме и ми разправиха цялата работа. Чудомир. И почва разговор тамо: за суша, / за жито, сено и добитък. А всеки / укрива това, що вълнува душата. Ем. п. Димитров. укривам се, укрия се страд. Черковни, училищни и читалищни капитали се разпиляваха и укриваха. Йовков.
|