|
укротя̀вам се, -аш се, несв.; укротя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам кротък, послушен, покорен; подчинявам се, покорявам се. Тъй стисна юздата му (на жребеца), че той се укроти за миг. К. Петканов. Тя се укроти съвсем и пред свекърва си, и пред Лазар Кротка, тиха ходеше из къщи. Дим. Талев. 2. Прен. Успокоявам се, утихвам. Всичко се е укротило и притаило, сякаш че хората са вече заспали. Влайков. Дъждът навън се укроти и започна тихо и монотонно да шуми. Елин Пелин.
|