Речник

че¹ съюз. I. Подчинителен. 1. Въвежда подчинено изречение (допълнително, подложно, определително, сказуемно-определително), което конкретизира съдържанието на изразеното в главното изречение психическо, изказно или друго явление: а) След глаголи като виждам, чувствам, зная, разбирам, мисля, помня, казвам, напомням и под. — в подчинено допълнително изречение. Той видя, че се е спасил само по едно чудо. Вазов. Захаринчо не разбираше нищо от това, което ставаше вкъщи, но усещаше, че майка му страда. Елин Пелин. Щом влезеш в малкия двор, ще познаеш, че тука пипа моминска ръка. Влайков. Ако ти кажат, че ази / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Ботев. Искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. Йовков. б) След безлични глаголи и безлични изрази като стори ми се, струва ми се, говори се, смята се, личи, изглежда, случи се, известно е, явно е, истината е и под. — в подчинено подложно изречение. Явно бе, че той знаеше какво ще му каже баща му. Вазов. Личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин. Изглеждаше, че те почнаха да се надиграват. Йовков. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин. Истината е, че той само обича да цитира Нитче. П. П. Славейков. Първата мисъл, която му иде, е, че неговото престъпление не се знае. Елин Пелин. Лошото е, че понякога късно откриваме своите грешки. в) След съществителни като мисъл, слух, вяра, надежда, вест и под. или след показателно местоимение — в подчинено определително изречение. Мисълта, че има въстание в Бяла черква, му повърна всичките физически и нравствени сили. Вазов. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош. Елин Пелин. Че излизаше на лов без ловен билет, това не го смущаваше. Дим. Ангелов. г) След глаголи с пряко допълнение като заваря го, познавам ги, видях те и под. — в подчинено сказуемно-определително изречение. Тоя кон е на Манолаки. Познавам го, че е на Манолаки. Йовков. Той се върна при кафенето и завари Осман, че пие горчиво кафе. Вазов. Намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква. Елин Пелин. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания. Вазов. д) След междуметия и частици, във възклицателни и показателни изречения — за конкретизиране на изразяваното съдържание; ех, че, ето, че, и др. Наля една чашка ракия. Ух, че люта била! Същински спирт. Йовков. Стражарят извади една голяма, шарена кърпа и почна да трие потта от лицето си. Тю, че горещина! Елин Пелин. Ама че ден, ама че чудо! — мърмореше си той. Г. Караславов. Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. И ето, че се редят бразда, две, три – леха. Елин Пелин. Ех че гуляй му дръпнахме! Ал. Константинов. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение: а) За причина — при посочване на причината на глаголното действие в главното изречение; закъдето, защото, понеже, тъй като. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин. Ботев. Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! Вазов. Хайде со мене, Петкано, / че седем сме сватби подигнали — дойдох / на весели сватби с покана! П. П. Славейков. Я прибери оглавника, че волът го застъпя, ще го прокъса. Елин Пелин. б) За следствие — при посочване, че действието на подчиненото изречение е последица от действието на главното изречение. Ръчичките на Монката го душат и мъчат тъй, че пред очите му минават кървави мъгли. Елин Пелин. Тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо се просълзи. Влайков. Ядоса се и тъй силно го дръпна, че насмалко щеше да го събори от стола му. Йовков. И толкоз черни мисли ми тежат, / че аз не искам нищо да си спомня. Дебелянов. в) Разг. Понякога в съчет. с нека — за отстъпване, когато се посочва, че действието на главното изречение се осъществява въпреки условието в подчиненото изречение; ако и да, макар че, макар и да. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. Елин Пелин. Да е живо, че нека е диво. Погов. II. Съчинителен: 1. Разг. За съединяване и подчертаване: а) При свързване на прости изречения в едно сложно; и, та, па. Едно ви халал не струвам, / дето ми елхи кършихте, / че ги на хурки правехте. Нар. пес. Да отхраниш синове, да ги отгледаш, че да скочат отгоре ти. Йовков. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата. Пък ти отиде, че се бухна като слепец в най-сиромашката къща, да храниш чужда челяд. Елин Пелин. Направи добро, че го хвърли в морето. Погов. б) При изреждане на действия или предмети; и, та, па. Една, че две, че три — усилни / и паметни години. Боже, / за някой грях ръце всесилни / подигна ти и нас наказа. Яворов. Този ден беше цял празник. И се почна, че песни ли не щеш, че танци ли не щеш. Ал. Константинов. в) При последователност на действия; и, та, па. Я си влез в царски яхъри, / отбери коня хранена, / че си ти коня възседни. Нар. пес. Търкулила се тенджерата, че са намерила похлупака. Погов. г) При посочване на причинно-следствена зависимост; та, па. Доде да се обърна — пляс! Още един камшик по гърба ми. Че като грабвам вазата — бух едного, мастилницата — бух другиго. Ал. Константинов. Обули кучето с пресни цървули, то се забравило, че си изяло краката. Погов. 2. Разг. В началото на изречението — за присъединяване при допълване и разширяване съдържанието на предходното изречение или на част на изречението; та, пък. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Ядяха раци от планинските потоци. Че и медец намираха тук-там. Ем. Станев. Ако исках нещо по-друго, исках го за ваше добро. Че аз на чуждите хора гледам добро да направя, та на своите ли ще мисля нещо лошо? Влайков. Сега всички партизани си имат пушки, а някои като Гърбушката и пушка, и пистолет, че и бомби. М. Марчевски. 3. Разг. За съпоставяне — при посочване на разлика; а, пък. Шетай ми ти сега, че аз ще ти шетам на сватбата. Погов. За противопоставяне: а) При отрицание — за изразяване на противоречиви действия; а, но. Нека ми завиждат, че да не ме окайват. Погов. На човека окото му извади, че му дума не изваждай. Погов. б) При посочване, че действието във второто изречение настъпва въпреки очакването на някого; а, ала, но, обаче. Легнахме, завихме се с шинели. Че през нощта като почна, брате мой, една виелица: туй шума, туй храсти — всичко размята като перушина. Ал. Константинов. Повдигнах капака ей на този кошер и гледам — пълен с мед! Чакай, рекох си, да си близна от крайчеца. Че като ме подгониха ония ми ти пчели. Дим. Ангелов. □ В случай че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. Беше готов, в случай че някой акцизен стражар го спре, да плати глобата. Дим. Ангелов. Въпреки че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; ако и да, макар да. Не дойде, въпреки че обеща. Като че, като че ли — а) Сложно наречие за означаване на предположение, несигурност. Той като че се обиди от последните му думи. Вазов. Дона като че ли се поколеба за минутка: къде — тук или на село. Дим. Талев. б) Сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за начин (за сравнение). За два месеца тъй остаря и побеля, като че е преживял дванайсет годинки. Влайков. Твоят смях ни караше да забравим бедността и да се радваме, като че ли сме най-богатите хора на света. Елин Пелин. Макар че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; ако и да, при все че, въпреки че, макар и да. Еньо, макар че бе пил много, изтрезня. Елин Пелин. Освен че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което показва, че нещо се отделя като по-основно и се прибавя към него нещо по-специално чрез главното изречение; не само че. Освен че изгубил всичко, Григоров дал и две полици за петдесет хиляди лева. Вазов. При все че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; ако и да, въпреки че, макар и да, макар че. Отказа, при все че желаеше да дойде. Само че — сложен съюз за свързване на самостоятелни изречения с частично противопоставяне. Наистина имаше нощна атака. Само че това беше далеч, някъде оттатък Тунджа. Йовков. Сякаш че — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за начин (за сравнение). Миришеше на нещо младо, сякаш че пролет идеше. Вазов. Така (тъй) че — сложен съюз. а) За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за следствие. Те не бяха и същински опълченци, а стари, никога не служили хора, недъгави, несръчни, тъй че повече ни бъркаха в работата, отколкото да ни бъдат полезни в нещо. Йовков. б) За въвеждане на изречение, с което се изразява някакво заключение, извод. Разпитите, на които подлагаме тук, се отличават от разпитите на съдебните следователи, така че който влезе тук, при нас, трудно излиза. Дим. Ангелов. Че да — сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел; за да, та да. Слушай да ти разправя аз, как беше, че да знаеш. Йовков.

че² частица. Разг. 1. За усилване: а) При подчертаване, наблягане; даже, дори, дори и. Ти си отслабнал — каза Людмила. — Да не си боледувал? — Че и да съм боледувал, какво? А. Гуляшки. б) При подчертаване на учудване, задоволство, възражение или недоволство, укор и под. Доведе майци си отмяна и помощница. Че то пък и невяста ли беше! Влайков. Че като му ударихме един гуляй, чак до съмнало. Йовков. Пожар! — Бре, че то голям огън, бе! Йовков. Какво има Цвета? — Една хубост! — Че какво искаш да има? На младост — хубост. Елин Пелин. в) При подчертаване на потвърждение, съгласие, подкана, увещаване и др. под. Че е тъмно, тъмно е — потвърди и беят. Вазов. Како, реших да се оженя. Какво ще кажеш? — Че ожени се, братче. Елин Пелин. Ами добре дошли! Че седнете, де! Вазов. Тук е ханът, Антимовският хан. Че слезни, де. Йовков. Организацията ни е лоша. — Че оправете я таз организация, бре! Нали вие я редите. Ивайло Петров. 2. В елиптично изречение — за изразяване на закана. Само не ме дърпай, че! — изгледа я той унищожително и дръпна рязко и решително ръката си. Г. Караславов.