Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
че
чебур
чебър
чевръст
чевръстина
чевръсто
чегъртам
чегъртане
чедо
чедолюбив
чезна
чезнене
чеиз
чейрек
чек
чекия
чекмедже
чекна
чекнене
чеков
чекор
чекорест
чекрък
челебия
челен
челенка
челик
челист
челистка
челичен
челник
челничка
чело
человек
человеколюбец
человеколюбив
человеколюбиво
человеколюбие
человечески
человечество
челюст
челюстен
челяд
челяден
челядинка
челядник
челядница
челяк
челяшки
чембер
чемер
чемерен
чемерика
чемодан
чемрея
ченгел
ченгене
чене
чеп
чепат
чепатост
чеперек
чепик
чепка
чепкало
чепкам
чепкам се
чепкане
чепкен
чепя
чепя се
чер
черв
червар
черварски
черварство
червей
червек
червен
червендалест
червене
червенеене
червенея
червенея се
червеникав
червенина
червенка
червено
червеноармеец
червеноармейски
червенобрад
червенобуз
червенобузест
червенокож
червенокос
червенокръстец
червенокръстка
червеноперка
червеношийка
червенушка
червеобразен
червив
червило
червисам
червисвам
червисване
червиш
черво
червообразен
червоточина
червоядина
червя
червя се
червясам
червясвам
червясване
черга
чергар
чергарка
чергарски
чергарство
чергило
черда
чердак
чердже
черен
череп
черепен
череша
черешак
черешар
черешарка
черешов
черибашия
черква
черкез
черкезка
черкезки
черкова
черковен
черковище
черковник
черковница
черковнославянски
черкувам се
чернеене
чернене
чернея
чернея се
черникав
чернилка
чернило
черница
черничев
черничък
черно
черноборсаджийка
черноборсаджийски
черноборсаджия
черноборсов
чернобрад
чернова
черновежд
чернови
черновка
черноглед
черногледец
черногледство
черногорец
черногорка
черногорски
чернодрешковец
чернодробен
чернозем
черноземен
чернокапец
чернокож
чернокос
чернокрил
черноморски
черноок
черноработник
черноризец
черносотник
черносотнически
чернота
чернотрудов
черня
черпак
черпене
черпня
черпя
черта
чертаене
чертане
чертая
чертая се
чертеж
чертежен
чертица
чертог
чертожник
чертожнически
чертожничество
чертожничка
черупест
черупка
черупчест
черчеве
черясло
чесало
чесане
чеснов
чест
чествам
честване
честен
честене
честит
честитене
честитка
честито
честитя
честитявам
честитяване
честно
честномислещ
честност
често
честолюбец
честолюбив
честолюбиво
честолюбивост
честолюбие
честота
честя
чесън
чесънче
чет
чета
четало
четвероног
четворен
четворица
четворка
четворно
четвърт
четвърти
четвъртина
четвъртинка
четвъртит
четвъртокласен
четвъртокласник
четвъртокласничка
четвъртък
четвъртъчен
четен
четене
четец
четиво
четина
четинест
четири
четири-
четиригласен
четиригодишен
четиригодишнина
четириделен
четиридесет
четиридесетгодишен
четиридесетгодишнина
четиридесетдневен
четиридесети
четиридесетина
четиридневен
четириетажен
четирикатен
четирикрак
четирикратен
четирикрилен
четирилистен
четирима
четиримесечен
четиримесечие
четириместен
четириметров
четиримоторен
четиринадесет
четиринадесетгодишен
четиринадесети
четиринайсет
четиринайсетгодишен
четиринайсети
четиринеделен
четириног
четириосен
четириседмичен
четирисричен
четиристаен
четиристенен
четиристенник
четиристишен
четиристишие
четиристотен
четиристотин
четиристранен
четириструнен
четиритонен
четирицветен
четиричасов
четиричленен
четириъгълен
четириъгълник
четирма
четка
четкам
четкане
четкар
четкарник
четкарница
четкарски
четкарство
четлив
четливо
четливост
четмо
четник
четнически
четничество
четнишки
чех
чехкиня
чехлар
чехларница
чехларски
чехларство
чехло
чехословашки
чехъл
чехълче
чеша
чешири
чешит
чешки
чешма
чешмеджия
чешмен

челѝк1, мн. няма, м. (тур.). Диал. Стомана. Да е било от челик, пак ще се е изтрило. Погов.

челѝк2, мн. -ци, м. (тур.). 1. Късо с четири плоски страни и заострени краища дръвце за вид детска игра. Коста седеше върху купчина тухли и намръщено дялкаше с джебно ножче челик. П. Вежинов. 2. Детска игра с такова дръвце. Сред двора още личи дупката, където момчетата са играли на челик. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.