Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
че
чебур
чебър
чевръст
чевръстина
чевръсто
чегъртам
чегъртане
чедо
чедолюбив
чезна
чезнене
чеиз
чейрек
чек
чекия
чекмедже
чекна
чекнене
чеков
чекор
чекорест
чекрък
челебия
челен
челенка
челик
челист
челистка
челичен
челник
челничка
чело
человек
человеколюбец
человеколюбив
человеколюбиво
человеколюбие
человечески
человечество
челюст
челюстен
челяд
челяден
челядинка
челядник
челядница
челяк
челяшки
чембер
чемер
чемерен
чемерика
чемодан
чемрея
ченгел
ченгене
чене
чеп
чепат
чепатост
чеперек
чепик
чепка
чепкало
чепкам
чепкам се
чепкане
чепкен
чепя
чепя се
чер
черв
червар
черварски
черварство
червей
червек
червен
червендалест
червене
червенеене
червенея
червенея се
червеникав
червенина
червенка
червено
червеноармеец
червеноармейски
червенобрад
червенобуз
червенобузест
червенокож
червенокос
червенокръстец
червенокръстка
червеноперка
червеношийка
червенушка
червеобразен
червив
червило
червисам
червисвам
червисване
червиш
черво
червообразен
червоточина
червоядина
червя
червя се
червясам
червясвам
червясване
черга
чергар
чергарка
чергарски
чергарство
чергило
черда
чердак
чердже
черен
череп
черепен
череша
черешак
черешар
черешарка
черешов
черибашия
черква
черкез
черкезка
черкезки
черкова
черковен
черковище
черковник
черковница
черковнославянски
черкувам се
чернеене
чернене
чернея
чернея се
черникав
чернилка
чернило
черница
черничев
черничък
черно
черноборсаджийка
черноборсаджийски
черноборсаджия
черноборсов
чернобрад
чернова
черновежд
чернови
черновка
черноглед
черногледец
черногледство
черногорец
черногорка
черногорски
чернодрешковец
чернодробен
чернозем
черноземен
чернокапец
чернокож
чернокос
чернокрил
черноморски
черноок
черноработник
черноризец
черносотник
черносотнически
чернота
чернотрудов
черня
черпак
черпене
черпня
черпя
черта
чертаене
чертане
чертая
чертая се
чертеж
чертежен
чертица
чертог
чертожник
чертожнически
чертожничество
чертожничка
черупест
черупка
черупчест
черчеве
черясло
чесало
чесане
чеснов
чест
чествам
честване
честен
честене
честит
честитене
честитка
честито
честитя
честитявам
честитяване
честно
честномислещ
честност
често
честолюбец
честолюбив
честолюбиво
честолюбивост
честолюбие
честота
честя
чесън
чесънче
чет
чета
четало
четвероног
четворен
четворица
четворка
четворно
четвърт
четвърти
четвъртина
четвъртинка
четвъртит
четвъртокласен
четвъртокласник
четвъртокласничка
четвъртък
четвъртъчен
четен
четене
четец
четиво
четина
четинест
четири
четири-
четиригласен
четиригодишен
четиригодишнина
четириделен
четиридесет
четиридесетгодишен
четиридесетгодишнина
четиридесетдневен
четиридесети
четиридесетина
четиридневен
четириетажен
четирикатен
четирикрак
четирикратен
четирикрилен
четирилистен
четирима
четиримесечен
четиримесечие
четириместен
четириметров
четиримоторен
четиринадесет
четиринадесетгодишен
четиринадесети
четиринайсет
четиринайсетгодишен
четиринайсети
четиринеделен
четириног
четириосен
четириседмичен
четирисричен
четиристаен
четиристенен
четиристенник
четиристишен
четиристишие
четиристотен
четиристотин
четиристранен
четириструнен
четиритонен
четирицветен
четиричасов
четиричленен
четириъгълен
четириъгълник
четирма
четка
четкам
четкане
четкар
четкарник
четкарница
четкарски
четкарство
четлив
четливо
четливост
четмо
четник
четнически
четничество
четнишки
чех
чехкиня
чехлар
чехларница
чехларски
чехларство
чехло
чехословашки
чехъл
чехълче
чеша
чешири
чешит
чешки
чешма
чешмеджия
чешмен

чест, честтà, мн. няма, ж. 1. Съвкупност от нравствени качества, на които човек дължи доброто си име в обществото. Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам: / блазе му, който умее / за чест и воля да мъсти. Ботев. Семейна чест. Национални чест. 2. Целомъдрие, девственост на жена. Аз презрях бащина воля, моминска чест, достойнство, светло бъдеще; жертвувах всичко за него. Вазов. 3. Остар. Почест, почит, уважение. Царят посрещнал с голяма чест останките на светеца. Вазов. Ти си човек от коляно, на голяма чест си. Йовков. || Проява на особено внимание; удостояване, отличаване, отличие. Киро примижаваше от удоволствие, задето един такъв образован мъж се допитваше до него за толкова неща. За Киро това беше голяма чест. Г. Караславов. На нашите съседи от пехотния полк се падна висока чест — да се бият рамо до рамо с най-добрите войници на света — съветските бойци. П. Вежинов. 4. Щастлива съдба, щастие. Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да ѝ проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее. Ал. Константинов. Женска чест — да бъде майка — / най-висока чест в живота. П. П. Славейков. 5. Диал. Съдба, орис. Черна им честта, горките, / черна ги веда подслуша, / на зло ги око мярнала, / сторила да ги погуби. П. Р. Славейков. Той мисли, плаче като дете, без да знае нито де се намира, нито къде ще излезе и каква чест го още чака. Блъсков. □ В чест на някого (нещо) (книж.) — в знак на почит към някого или за ознаменуване на някакво събитие. Тая вечеринка се даваше в чест на славянските гости. Вазов. За зла чест (диал.) — за нещастие. За чест и слава — без каквито и да било материални облаги. Излизам с чест от нещо (изпълнявам с чест нещо) — извършвам нещо много добре, не се посрамвам. Имам чест(та) да (търж.) — удостоен съм с възможността да (за подчертаване на уважение към онзи, който ме е удостоил). Моля, поздравете г. министра от моя страна, макар че още не съм имал честта да му бъда представен. Ст. Костов. Отдавам чест (воен.) — изразявам почит към началник или към лице с по-висок чин от моя чрез козируване или по друг начин. Поле на честта (книж.) — бойно поле. Загинал на полето на честта. Прави чест някому (книж.) — похвално е за някого, гордост е за някого или за нещо. Разглеждането на много въпроси е извършено майсторски и прави чест на автора. П. П. Славейков. Училищните здания правят чест на града. Ал. Константинов.

чест, -а, -о, прил. 1. Който се повтаря след кратки промеждутъци от време, извършва се много пъти за кратко време. Противоп. рядък. Трябваше да се оправдаят честите му посещения у доктора. Вазов. Изведнъж от това мълчаливо село се раздадоха чести, припрени гърмежи. Йовков. Русите му, редки мустаци бяха овлажнели от честото дишане. К. Петканов. 2. Диал. Гъст. Нощта я настигна в честа, непроходима гора. К. Петканов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.