|
чèта ж. 1. Група от въоръжени въстаници, които се борят за освобождението на народа си. Ако Бяла черква не може да въстане, тя може да прати поне една чета от десетина души. Вазов. При нас идва народът, пита, разпитва за народното дело, в четите влиза, пушки търси да купува. Дим. Талев. Хайдушка чета. 2. Гимнастическа или друга физкултурна група. Юнашка чета. 3. Диал. Група лица, обединени за някаква съвместна работа; дружина. От далечни краища пристигат многобройни чети работници. Йовков. 4. Остар. Поделение на бригадирски отред, което се състои от няколко ядра. Пред командира на отреда се изправиха командирите на четите и ядрата. А. Каралийчев. Ако се спъне работата на цялото ядро, ще изостане работата на четата. Работата на четата пък е свързана с работата на отреда. Г. Караславов.
четà, -еш, мин. св. чèтох, прич. мин. св. деят. чел, несв., прех. 1. Възприемам, разбирам нещо написано или напечатано. Изважда някаква хартия, навярно писмо, поспира се, чете и се усмихва. Йовков. Попчето четеше на Хаджият някакъв ръкопис. Вазов. Пред прозореца нашият син златокъдър / своя пръв урок гласно чете. Багряна. Чете на глас. Чете на ум. || Умея да върша това действие. Дъщеря ми вече чете. Чета френски и английски книги. || Разг. Върша това действие с цел да усвоя, зауча изложеното в някаква книга, учебник и под. Четеш ли за изпит? 2. Излагам устно някаква материя пред аудитория; преподавам. Той четеше лекции по българска история. Чета доклад. 3. Диал. Произнасям молитва с цел да оздравее някой, да бъде предпазен от болести и пр. Ако не ти мине, ела при дяда си попа да ти чете. Вазов. Тя искаше да вика попа да ѝ чете, или баячка да ѝ побае. Елин Пелин. 4. Прен. По външни прояви разбирам, отгатвам (чувства, мисли, желания у някого). Тя четеше завист и омраза в очите на еврейките. Вазов. По лицето на Палазов четеше, че той не го вярва. Йовков. И Казълбашката гледаше, дебнеше всяка стъпка на влюбените, четеше мислите им. Г. Караславов. 5. В съчет. с някои отвлечени съществителни, като м орал, проповед, наставления, нотации и под. — поучавам, наставлявам. Не ми чети морал! 6. Диал. Броя (в 1 знач.). Не съм му чел парите, но имаше най-малко едно ведро жълтици. А. Каралийчев. чета се страд. □ Чета като по вода (разг.) — чета бързо и гладко. Чета между редовете — схващам, разбирам нещо, което не е направо казано, а е само загатнато. Чета ноти — познавам нотите, мога да ги изпея или изсвиря. Чета някому (конско) евангелие (разг., пренебр.) — гълча, наставлявам някого. Чета присъда (юрид.) — произнасям присъда.
|