|
червèн, -а, -о, прил. 1. Който е с цвета на кръвта. Най-после стражарят ѝ посочи една къща, над която се развяваше червено знаме. Вазов. Надвечер, когато слънцето заседна и небето на запад стана цяло червено, към средата на лагера се зачу кавал. Йовков. 2. Който има цвят, близък до цвета на кръвта; румен, ален. Не раждай ме, мамо, / бяла и червена, / да не умра рано / млада и зелена. Каравелов. Руска чашите подава, / алена, червена. Вазов. От години всички бяха го запомнили все тъй: с бяла коса и с бели хайдушки мустаци, но с червено лице. Йовков. 3. Прен. Който се ръководи или се вдъхновява от идеите на комунизма или принадлежи на комунистическа страна. Аз съм уверен колкото вас, че англичаните не ще позволят на Балканите червени републики. Дим. Димов. В Севастопол беше създадено първото боево ядро на бъдещия червен български флот. Д. Добревски. Червени ескадрони. 4. Като същ. Разг. а) ср. червеното. Нещо с червен цвят. Червеното печели. Червеното повече ми харесва. б) Обикн. мн. червените — хора, които споделят идеите на комунизма; комунисти. Червените бяха мнозинство. □ Червен восък — смес от червено обагрени смоли за запечатване на писма или пощенски пратки. Червен вятър — остро инфекциозно заболяване, при което кожата отича и се зачервява; червенка. Еrysipelas. Червен кръст — международна организация, която подпомага пострадали от войните или от други обществени бедствия. Червен лук — кромид. Червен Петко (диал.) — вино. Червен пипер — прах от счукани червени сухи пиперки, употребяван в готварството като подправка. Червена боровинка (бот.) — вид боровинка с червени плодове. Vaccinium vitis idaea. Червената армия — съветската армия.
|