чегъ̀ртам, -аш, несв., прех. (тур.). Разг. Стържа с шум. Той започна да чегърта върху сивата кора на желязната врата. Г. Караславов. чегъртам се страд. □ Нещо ме чегърта под лъжичката (диал.) — нещо ме измъчва, тревожи.