|
чèзна, -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Постепенно преставам да се виждам или да се чувам, губя се, изгубвам се постепенно. И корабът се носи леко / с попътни тихи ветрове, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. Яворов. Селата чезнат, засипани със сняг, и само далеч някъде самотни вятърни мелници лениво и тежко въртят големите си крила. Йовков. Шепотът на гората се предаваше от клон на клон и ту чезнеше татък далеко над ридовете, ту се повръщаше пак насам. П. Ю. Тодоров. 2. Бавно, постепенно преставам да съществувам; губя се, изгубвам се, изчезвам, загивам, умирам. Пред това разкритие чувствувах да чезне в мене всяка надежда за спасение. Величков. Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен, / та рано чезне мъжка сила, / та вехна млад от ден на ден. Яворов. 3. Прен. Бавно и постепенно отпадам, губя сили; линея, топя се. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест. Вазов. Божана започна да бледнее и да чезне като зорницата при изгрев на зората. Дим. Талев. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо. Дебелянов.
|