чеѝз м. (перс.). Събир. Дрехи, постелки, покъщнина и др., които невестата донася в дома на мъжа си при задомяване; прикя. Когато се жени Василена, две коля чеиз натоварихме. Йовков. Мариини дружки прегледаха чеиза и даровете и всичко надиплиха в две нови ракли. К. Петканов. Разказваха за многобройните и редки, скъпи вещи от чеиза, който бе изпратила чорбаджи Аврамовата щерка в дома на младоженеца. Дим. Талев.
|