чек, чèкът, чèка, мн. чèкове, чèка (сл. ч.), м. (англ.). 1. Писмен документ, с който вносител на пари или лице, което има текуща сметка, нарежда до съответната банка да изплати известна сума на някого. Борис извади книжката си и подписа чек за десет хиляди лева. Дим. Димов. На ризата му, под лявата мишница беше изкусно и здраво пришит чек за тридесет хиляди лири в австрийски пари. Дим. Талев. || Писмен документ, писмено нареждане за изплащане на суми. 2. Бланка за такъв документ.
|