чекмеджè, мн. -та, ср. (тур.). Плитко, открито отгоре сандъче в маса, долап и др., което може да се изтегля и вкарва. Сарандовица се залови да тършува из чекмеджетата и да брои пари. Йовков. Тъкачев извади от кожената си кесийка малко ключе, отключи чекмеджето на масата и го издърпа навън. Г. Караславов. Отварям чекмедже. Затварям чекмедже.
|