чèкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Разтварям много широко до болка, до повреда уста, пръсти или крака. Видях Прометея / и Херкулеса древни / как на лъва гневни / чекнеше устата. Вазов. 2. Кърша, отчупвам клон от основата му. Като видя как я (гората) газят и чекнат, как преяждат крехките филизи, разтрепера се, притъмня му. И. Волен. чекна се страд.
|