чекръ̀к, мн. -ци, м. (тур.). 1. Уред за сукане на цеви, предене и др. Райка бе седнала да шие кенета на ръкави, а майка ѝ предеше край нея на чекръка. Влайков. Дойде понеделник и селото утихна. Гърмяха само станове, бръмчаха чекръци. Йовков. 2. Цилиндрично тяло над кладенец, на което се навива въжето на ведрото. От мостчето до Славьовата кръчма имаше три кладенци с чекръци. Йовков.
|