челебѝя, -та, зват. челебѝ, мн. -ии, м. (тур.). Почетно название на заможен човек; господин. Така се случило и с Пено, когото аристокрацията наричала кир Нено, демокрацията — Нено чорбаджи, а средните — челебията. Каравелов. Че е Кузо преден челяк — / с турците приятел, / Кърджи Осман Дебрелият / „челеби“ му казва. Вазов.
|