|
челѝк1, мн. няма, м. (тур.). Диал. Стомана. Да е било от челик, пак ще се е изтрило. Погов.
челѝк2, мн. -ци, м. (тур.). 1. Късо с четири плоски страни и заострени краища дръвце за вид детска игра. Коста седеше върху купчина тухли и намръщено дялкаше с джебно ножче челик. П. Вежинов. 2. Детска игра с такова дръвце. Сред двора още личи дупката, където момчетата са играли на челик. Йовков.
|