челѝчен, -а, -о, прил. Диал. 1. Който е от челик, от стомана; стоманен. Чу се гръм. Някъде отблизо зацвилиха коне, затракаха по калдъръми челичени копита. П. Ю. Тодоров. 2. Прен. Здрав, твърд като челик. Леля Гена се топи под лихата си орисия. Но е с челичен характер: тя никому нищо не обажда, никъде и пред никого не се оплаква. А. Страшимиров. Челичена воля.
|