чèлник, мн. -ци, м. 1. Лице, което стои на чело на нещо; ръководител, началник. Русоглавият челник на трето ядро изскочи напред и отдаде чест. А. Каралийчев. 2. Лице, което е на първо място в някоя дейност; първенец. Челник в производството.