чèлюст, -ттà, мн. -и, ж. Кост, която ограничава отстрани устата на човек или животно и върху която са закрепени зъбите. Той беше исполин с широк гръб, със силно развита челюст. Вазов. Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Елин Пелин. Долната челюст на Михал заигра от вълнение. Йовков.
|