|
чèляд, -дтà, мн. -и, ж. Събир. Диал. 1. Само ед. Децата в едно семейство. Ти си хубаво момиче, ще се задомиш. Челяд ще си отвъдиш. А. Каралийчев. Трудим се, развъждаме челяд и се грижим за нея. Елин Пелин. Пораснаха Тинко и Вельо. Ожениха се. Даде господ, та им се народи челяд. И. Волен. 2. Семейство, домочадие. Фенерът светеше, окачен на клинчето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. Вазов. В цялото село, което се състои от десетина челяди, не се намерила ни една млечна жена да задои сирачето. Вазов. 3. Истор. Семейна задруга. Прадядо, дядо, баща, майка, чичовци, братя, сестри и внуци живеят в една челяд. 4. Истор. Слуги, прислужници при царски или болярски двор. Царската челяд, сиреч дворцовата и ловджийска прислуга, беше излязла още по зори. Вазов.
|