челя̀к, мн. -ци, м. Диал. Човек. И че злато той ще има, / кат работи честно — / дор е челяк и млад, и здрав, / всичкото е лесно. Вазов. „Брей! хептен магаре бил този челяк“ — извика бай Ганьо и зацъка с езика си. Ал. Константинов.