чèмер м. Диал. 1. Голяма грижа, тежка мъка. Стрина Тота без време остаря от кахъри и чемери по децата си, що ги загуби. Мих. Георгиев. || Голямо зло; проклятие. Чемер се бе надвесил над големия дворец — чемер се бе впил в сърцето на цар и царица. Н. Райнов. 2. Дявол. За какви чемери ще идем, като ще трябва да се изпие морето? Д. Немиров. Чемерите да го вземат. Клетва.
|