чепàт, -а, -о, прил. 1. По който има чепове; съковит, чворест. Наизлезли селяните. Кой със вила, кой с лопата, кой с цепеница чепата. Ран Босилек. В ръката си въртеше чепат бастун. Йовков. 2. Прен. Неогладен, неравен. И в двете стихът е чепат, римата нехубава. П. П. Славейков. Чепат израз.
|