чепкèн м. (тур.). Диал. 1. Горна къса турска дреха с ръкави, която се носи заметната. Стана и се отправи към сводестата порта на джамията, като кършеше бабаитски рамена и празните ръкави на чепкена му се полюшваха зад него. Дим. Талев. С разпуснат чепкен и с цигуларите пред себе си, Василчо минаваше покрай хаджи Вълкови. Йовков. 2. Ямурлук. Овчарят, що седеше край огъня, свали качулката на чепкена от главата си. Влайков.
|