|
чèрвей, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Дребна животинка с меко продълговато прешленесто тяло. Докато старецът замяташе мрежата, аз ловях скакалци за стръв, копаех червеи. Ем. Станев. По огладената влажна пръст личеха дупките и следите на някакви земни червеи. И. Волен. Разстрел и след разстрела — червей. Вапцаров. || Обр. И братовите му ниви му се виждаха по-хубави и по-големи и някакъв зъл червей току шаваше в сърцето му и го караше да ръмжи и стиска уста. Елин Пелин. Тошо я гледа вторачен. Червеят на съмнението пак загриза в душата му. Ст. Ц. Даскалов. 2. Прен. Дребен, нищожен човек. Болярите отказаха парите си, и не ме зачудиха: тия пълзящи червеи имат само един бог: златото. Вазов. □ Дъждовен червей (зоол.) — вид дребна животинка с продълговато прешленесто тяло, която се появява след дъжд; глист. Lumbricus terrestris. Сив червей (зоол.) — ларва на една от нощните пеперуди, която изяжда коренчетата на житните растения. Agrotis segeteum.
|