червендàлест, -а, -о, прил. Разг. За човек — който е с пълно и червено лице. Стамен, навел червендалестото си лице, мълчи, слуша и току тегли мустаците. Елин Пелин. Ергените се провикваха, а момичетата, червендалести, със златни пендари на гърдите, пееха. Йовков.
|