червенèя, -èеш, мин. св. червеня̀х, прич. мин. св. деят. червеня̀л, -а, -о, мн. червенèли, несв., непрех. 1. Ставам червен. Момъкът червенееше все по-силно и мачкаше с ожесточение шапката си от ярешка кожа. Вазов. Като казваше така, той се разтреперваше, смръщваше вежди, червенееше. Елин Пелин. 2. Изпъквам с червения си цвят; червенея се. Гористите скатове приближават изведнъж, встрани червенеят дрянове, отрупани с плод. К. Константинов.
|