|
чèрга ж. 1. Дебело тъкана постелка или завивка. Домочадието му се разположи по-свободно на чергата до шумящата баричка, а слугинята донесе кафето. Вазов. Там лежи брат му Иван, проснат по гръб, покрит с черга. Елин Пелин. Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, лежеше друга жена. Йовков. 2. Прен. Социално положение. Но Станка беше уверена в едно — че макар и да е сиромашко селска мома, ще си избере мъж от своята черга и по сърце. Г. Караславов. Ще дойдете при нас, другари. И вие сте от нашата черга. Ив. Хаджимарчев. 3. Прен. Разг. Род, потекло. Двете семейства са от една черга. □ Дърпам чергата към себе си (разг.) — грижа се само за себе си, обикн. във вреда на другиго. За своята черга — за своя интерес. Простирам се според чергата си (разг.) — живея според възможностите си.
|