|
черèша ж. 1. Овощно дърво, което ражда сочни червени (розови, тъмни) или светложълти плодове с дълги дръжки и с костилки. Ргunus avium. Череши, слива, ябълки подлагат на слънцето гъстите ги клони и млади листа. Йовков. Цвят от черешите млади / пада по стария дом. Сл. Красински. 2. Плодът на това дърво. Селянката се наведе, развърза торбичката, загреба шепа череши и ги поднесе към балкона. Вазов. Хубави череши имаме и родили, родили — толкоз листа нямат, колкото череши. Йовков. Дето чуеш много череши, не вземай голяма кошница. Погов. □ Бяла череша — череша със светложълт плод и самият плод. Черна череша — череша с тъмночервен плод и самият плод.
|