|
чернèя, -èеш, мин. св. черня̀х, прич. мин. св. деят. черня̀л, -а, -о, мн. чернèли, несв., непрех. 1. Ставам черен. Лесно чернея на слънце. 2. Прен. Търпя, изпитвам мъки, страдания, тегло. Там, дето баща и братя / черни чернеят за мене! Ботев. Оставили сме ги да плачат и да чернеят по нас. Йовков. Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернеем: / ти за твойте листе, горо, аз за първо либе. Нар. пес. 3. Чернея се. Само малката зидана от неспоени камъни черква се издигаше по-високо над тия убоги жилища на бедността и железният ѝ кръст на покрива неприветно чернееше през върховете на дърветата. Вазов. Чернеят пустите поля / и кълбест дим синее. Т. Харманджиев.
|