чернѝло, мн. чернилà, ср. 1. Черна наслойка. Въз кръвта, въз потта, въз барутното чернило, въз праха на лицето му сега течаха сълзи. Вазов. Смути го и чернилото по пръстите му от работилницата. Дим. Талев. 2. Прен. Нещастен живот; тегло. Оръжие сложили, живите в плен / отиват на робско чернило. П. П. Славейков.
|