чернѝца ж. Дърво с дребни сочни плодове и с листа, които служат за храна на копринената буба; дуд. Моrus alba. Тук, под голямата черница, между дебелите извити корени, беше седнал Билял и свиреше с хармониката си. Йовков. Дядо Йордан седеше върху отъркана овнешка кожа край старата корубеста черница. Г. Караславов.
|