черноòк, -а, -о, прил. Който има черни, тъмнокафяви очи. Жена му, черноока хубавица със среден ръст и с малки красиви бели ръце, влизаше и излизаше. Вазов. И какви хубавици имаше тогаз! — бели и чернооки, високи, а косите им стигаха чак до под пояса им. Йовков.
|