|
чèрня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане черно; почерням. Черни си веждите. 2. Прен. Говоря лошо за някого; безчестя, срамя, коря. Вие, госпожо, не сте дошли тук от добро желание, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето. Елин Пелин. А ти, мари, как те не беше от бога грях, от хората срам, мъжа си да черниш! А. Гуляшки. 3. Прен. Правя нерадостен, нещастен (живот, младост и под.); зачерням, озлочестявам. Недей да черниш сама живота и младостта си, дъще! П. Ю. Тодоров. черня се страд.
|