|
чèрпя1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Вадя, изваждам вода със съд; греба, наливам. Тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове. Елин Пелин. Единият от воловарите се доближи до лагера, спря се до бистрото кладенче, от което партизаните черпеха вода. К. Ламбрев. 2. Прен. Вземам, събирам, добивам. Тия сведения съм черпил както от гореспоменатата книга „Покрита храброст“, така и от частни лица. Вазов. 3. Прен. Добивам, получавам, вземам. Българийо, / във твойто унижение / и горести свети / аз черпя вдъхновение / за песни, за мечти. Вазов. Черпя мъдрост от книгите. черпя се страд.
чèрпя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Поднасям някому, обикн. на гост, питие, сладкиши и др., за да му направя удоволствие. Баба Лалка и в къщи го кани, кафенце го черпи, и в село на гости му ходи. Елин Пелин. Поне ще черпиш! Радост имаш, я чети! — Тя ѝ подаде телеграма. Йовков. Марина беше му казала, че всички за именните дни черпят със сладко. Г. Караславов. 2. Плащам в заведение консумацията на поканено или близко лице. Дядо Славчо все го черпеше, кога се видеха в механата. Влайков. Бай Вълчане! За много години! Ела тука, ела! Аз черпя. Йовков. черпя се страд.
|