|
чертà ж. 1. Тънка следа, теглена върху нещо с молив, перо, остър предмет и др.; линия. Но една дебела черта със син молив беше теглена въз словата. Вазов. Близо до тях бяха изправени дългите им дрянови криваци, изпъстрени с черти и резки — тия древни писмена, за които говори Черноризец Храбър. Йовков. Марин се навеждаше, натискаше линийката, дръпваше черта с подострения молив и отново позапитваше госта. Кр. Григоров. 2. Видимо очертание, линия, която разграничава едно нещо от друго. На северния хоризонт се протакаше правата черта на Стара планина. Вазов. Обширното поле се губи на изток в една тъмна и опушена далечина, отрязана от небето с тънка кървава черта. Елин Пелин. Близо до тях е застанал Буцов и също наблюдава. В тая минута, далеч до самата черта на хоризонта, се показа някаква верига. Йовков. 3. Обикн. мн. Външни белези, очертания на лицето. И той взе да тъпче чибука, като се силно навеждаше над него, за да прикрие колко-годе чертите си. Вазов. Това лице като че ѝ беше познато и тя се вгледа по-внимателно. Но нито една от тия черти тя не можа да си спомни. Йовков. 4. Гънка, бръчка. Изпити, хлътнали страните, / по мрачен лоб черти дълбоки — / това са, явно е, следите / на изпитания жестоки. Яворов. Една отвесна черта беше се спряла между гайтанените ѝ вежди. Йовков. 5. Прен. Признак, отличителна особеност. А аз ще разкажа тука една от многото черти на неговото пословично хладнокръвие и ловкост при опасни минути. Вазов. Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни черти на българите. Ал. Константинов. □ В кратки черти (книж.) — накратко. Ето в кратки черти и програмата. Ал. Константинов. В общи черти (книж.) — в най-главните положения, без подробности.
|