|
чертàя, -àеш, мин. св. чертàх, несв., прех. 1. Тегля, отбелязвам черта или черти по нещо. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, за да чертае големи букви. Вазов. Чертаеше нещо по земята с върха на бастуна си, замислен, усмихнат. Йовков. 2. Изписвам, рисувам нещо с черти. По заскрежений прозорец / името ти с пръст чертая. Вазов. В стъклата с десница незрима, / под ледния дъх на нощта, / чертала е бялата зима / неземни сребристи цветя. Смирненски. Децата чертаят буквите. 3. Приготвям чертеж на нещо. Мачухонски чертаеше плана на знаменитото укрепление. Вазов. 4. С движението или разположението си описвам, отбелязвам; очертавам. Пълният месец чертаеше златен пламтящ път върху тъмните води на морето. Йовков. В синкавата мъгла само синорите чертаеха тъмни прави линии. Йовков. Пронизва сетен лъч стъклата, / прашинки светъл път чертаят. Н. Ракитин. чертая се страд. □ Чертая граници (предели) — набелязвам, определям граници (предели).
|