|
чест, честтà, мн. няма, ж. 1. Съвкупност от нравствени качества, на които човек дължи доброто си име в обществото. Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам: / блазе му, който умее / за чест и воля да мъсти. Ботев. Семейна чест. Национални чест. 2. Целомъдрие, девственост на жена. Аз презрях бащина воля, моминска чест, достойнство, светло бъдеще; жертвувах всичко за него. Вазов. 3. Остар. Почест, почит, уважение. Царят посрещнал с голяма чест останките на светеца. Вазов. Ти си човек от коляно, на голяма чест си. Йовков. || Проява на особено внимание; удостояване, отличаване, отличие. Киро примижаваше от удоволствие, задето един такъв образован мъж се допитваше до него за толкова неща. За Киро това беше голяма чест. Г. Караславов. На нашите съседи от пехотния полк се падна висока чест — да се бият рамо до рамо с най-добрите войници на света — съветските бойци. П. Вежинов. 4. Щастлива съдба, щастие. Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да ѝ проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее. Ал. Константинов. Женска чест — да бъде майка — / най-висока чест в живота. П. П. Славейков. 5. Диал. Съдба, орис. Черна им честта, горките, / черна ги веда подслуша, / на зло ги око мярнала, / сторила да ги погуби. П. Р. Славейков. Той мисли, плаче като дете, без да знае нито де се намира, нито къде ще излезе и каква чест го още чака. Блъсков. □ В чест на някого (нещо) (книж.) — в знак на почит към някого или за ознаменуване на някакво събитие. Тая вечеринка се даваше в чест на славянските гости. Вазов. За зла чест (диал.) — за нещастие. За чест и слава — без каквито и да било материални облаги. Излизам с чест от нещо (изпълнявам с чест нещо) — извършвам нещо много добре, не се посрамвам. Имам чест(та) да (търж.) — удостоен съм с възможността да (за подчертаване на уважение към онзи, който ме е удостоил). Моля, поздравете г. министра от моя страна, макар че още не съм имал честта да му бъда представен. Ст. Костов. Отдавам чест (воен.) — изразявам почит към началник или към лице с по-висок чин от моя чрез козируване или по друг начин. Поле на честта (книж.) — бойно поле. Загинал на полето на честта. Прави чест някому (книж.) — похвално е за някого, гордост е за някого или за нещо. Разглеждането на много въпроси е извършено майсторски и прави чест на автора. П. П. Славейков. Училищните здания правят чест на града. Ал. Константинов.
чест, -а, -о, прил. 1. Който се повтаря след кратки промеждутъци от време, извършва се много пъти за кратко време. Противоп. рядък. Трябваше да се оправдаят честите му посещения у доктора. Вазов. Изведнъж от това мълчаливо село се раздадоха чести, припрени гърмежи. Йовков. Русите му, редки мустаци бяха овлажнели от честото дишане. К. Петканов. 2. Диал. Гъст. Нощта я настигна в честа, непроходима гора. К. Петканов.
|