|
чèстен1 -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не е способен на долни и престъпни постъпки; почтен. Но аз съм честен човек и не мога да лъжа, нито да клеветя. Вазов. Честен в мисли, честен и в дела / чужда ми е злобата била. Н. Ракитин. Трифонците минаваха за едни от най-честните хора в селото. Ст. Ц. Даскалов. 2. Свойствен на човек, който не е способен на долни и престъпни дела. Честно лице. Честен поглед. Честна мисъл. 3. Който е съобразен с изискванията за чест (в 1 знач.). Макар че на стари години съм принуден да тичам подир говедата, не се оплаквам, защото изкарвам с честен труд хляба си. А. Каралийчев. Честна борба. 4. Диал. За жена — девствена. Още като спомена за венчавка в къщи, парливо подозрение жегна Кръстевица. Тя вярваше в думата на щерка си, че е чиста и честна. Г. Караславов. □ Честна дума (честно слово) (разг.) — израз за уверение, че казаното е вярно.
чèстен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е на почит; почитан. И наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков. Хайде, честни отци и светли боляри, хайде на трапезата! Ст. Загорчинов.
|