|
честѝт, -а, -о, прил. 1. Поет. Щастлив. Тежки и съкрушителни домашни беди бяха налегнали честитото дотогава семейство. Вазов. И собствен свят / ще си създам от блянове лазурни, / и ще живея там честит, засмян. Дим. Бояджиев. Честита била негова майка, / дваж по-честита коя го вземе! Нар. пес. Честит живот. 2. При поздрави и благопожелания — да е на добро. Нона доби женска рожба. — Честита щерка, Найдене! — провикна се весело баба Руна. Г. Райчев. Наздравица пия и аз, царю и боляри, за царството и за осемте нови крепости! Да ни са честити! Ст. Загорчинов. Син имам, брей! — извика високо Стоян. — Честито, честито, бае Стояне. Елин Пелин. Честита Нова година! Честит имен ден!
|