чèсто. Нареч. от прил. чест. Противоп. рядко. Той започна да идва при нея често и постоянно си създаваше нова работа. М. Грубешлиева. || Удвоено — за усилване. Що ли момък тръпен чака, / често-често вън поглежда? Яворов. □ Често пъти (разг.) — много пъти и с малки промеждутъци; често. Често пъти, като се погледне в тия войнишки дрехи, не може да се познае. Йовков.
|